Марияна Боянова...

Възможностите, които пропускаме в кариерата

Възможностите, които пропускаме в кариерата

Всеки човек, който търси работа, се оглежда за възможности да израсне финансово и йерархично. Възможностите за работа растат като брой, особено в столицата и областните градове – навлизат нови играчи на пазара, фирмите разширяват екипите си, добрите кадри са търсени от работодатели и агенции по подбор. Добрите специалисти в областта на информационните технологии вече дори не разглеждат всекидневно получаваните от тях директни предложения за работа, които често са средно по пет на седмица.

Други не могат да се похвалят с толкова, но активно кандидатстват по обяви с различен характер, разчитайки, че могат да направят кариерен обрат в друга сфера. Възможностите са много и всеки търси още повече от тях.
Поради наличието на толкова динамичен работен пазар, обаче, често не се замисляме за онези възможности, които изпускаме. И не се замисляме достатъчно в дадения момент, че всъщност те могат да се окажат решаващи за позицията ни в професионалния свят след 5 години. Ето някои от добрите кариерни пътеки, по които решаваме да НЕ поемем, поради една или друга причина:

  • Новият работодател, който сега навлиза на пазара.

България е атрактивна дестинация за много нови компания, поради редица социални и икономически фактори. Много компании търсят служители, които да поставят основите на бизнеса им в страната. Често този служител се налага да рискува – бъдещето на компанията може да е неясно. Дали ще се задържи или не на пазара не зависи само от този него, но от цялата структура. Той кара личната си кола, въпреки, че му плащат разходите по нея. Той работи на стария си лап-топ. Използва личния си телефон и може би работи зад кухненската маса през първите два месеца. Това е напълно възможен сценарий, който е далече от атрактивното. Зад него, обаче, често се крие отлична заплата (макар и без установени все още допълнителни придобивки) и уникалната възможност да изградиш и оглавиш основите и екипа на местната организация. А след 5 години? Тогава вече ще се радваш на постигнатото и ще разказваш от къде си започнал. Ако това звучи като твърде наивна и оптимистична приказка, за специалистите по подбор това е позната и често случваща се история. И ние наблюдаваме това развитие във времето. Но тази приказка се случва на тези, които вярват в себе си и дръзват да приемат новото, въпреки риска.

  • Работодателят, който се намира в период на реорганизация.

Периодите на реорганизация често включват активни промени в мениджърския състав и съответно сериозно текучество. Това не придава положителен имидж на компанията и може да се отрази на работодателската й марка в дългосрочен аспект. Какво мисли работодателят и какво мислят двата типа кандидати? Работодателят вече е преминал през етапа проба-грешка, знае какво търси и в повечето случаи е готов да плати добра цена за нужния набор от качества у бъдещия си служител. Този служител, обаче, е много вероятно да завари хаос в организационната структура и може би не толкова приятелски настроени в началото колеги. Този, за когото чашата е винаги празна, би се отдръпнал веднага от подобно предложение. Но по-упоритият и търпелив кандидат ще изслуша, ще прецени и може би ще поеме премерен риск и ще дръзне да вземе нещата в свои ръце. Често подобни служители, доказвайки се в трудни периоди, израстват много по-бързо в йерархията на организациите си.

  • Възможността, подценявана от самото начало, без да имате пълна информация за нея.

„Имам чудесна възможност за Вас!“. „Благодаря, не ме интересува“ – отговаря кандидатът. Някак естествено след това ми идва да чуя „Пия сода от 20 години и ми помага“. Всеки специалист по подбор е твърде опитен в приемането на възражения. Знае как да се справи с изреченото „не“ и разбира, когато то е основателно. Добре е, обаче, кандидатите да не затварят толкова бързо вратата пред себе си без да са чули самото предложение. Рекрутърите знаят с какви кандидатите да се свързват – запознати са със сегашните им заплати, проблеми в компанията им, възможности за растеж или липса на такива. Затова изслушайте ги. Със сигурност имат какво интересно да споделят.

  • Неатрактивно наименованата позиция.

Всички сме попадали на обяви за управленски позиции, които в последствие се оказват далеч от това ниво в йерархията. Когато, обаче, публикуваш обява за позиция на ниво „специалист“, а не мениджърска, броят кандидатите рязко спада. Интересно е тогава да се срещнеш с онези, които са готови да приемат по-ниска позиция – да разбереш мотивите им. Много често тези кандидати се оказват най-подходящи – те се интересуват от естеството на работата, от задълженията, от работодателя и най-обективно гледат на възможността. Обявата не дава пълна информация за дадена роля. Ако не можете да четете между редовете, по-добре се срещнете с работодателя или специалиста по подбор, за да придобиете ясна представа. В зависимост от компанията, възможността може да се окаже много над очакваното.

  • Малките компании.

Малко хора осъзнават предимството на микро или малките предприятие. Това са компании, които често на пръв поглед вземат много от служителите си – всеки прави всичко и няма ясно изразено разделение на работата. Точно тези компании, обаче, имат индивидуално отношение към всеки работещ в тях и оценяват високо всеки принос. Печалбата на компанията се отразява пряко върху приходите на всеки служител, но и загубите също. Ако сте в период, в който корпоративната среда не е от първостепенно значение за Вас, а търсите оценка на труда си и доверие, малката компания е тази, с чиято помощ можете заедно да се превърнете „от малко гущерче в голям крокодил“.

  • Временните позиции.

Не отказвайте проектно-базирана дейност или временна позиция за заместване на човек, излязъл по майчинство, ако моментът може да Ви го позволи. Често такива роли се превръщат в постоянни. Понякога това е единственият начин да достигнете до така желания работодател и да се докажете в продължение на половин или една година, например. Разглеждайте предложението в неговата цялост – сравнявайте организациите, възможностите за растеж и развитие, без да мислите, че сте там „за малко“.

Без да поемем риск не можем да постигнем успех. Без да излезем от зоната си на комфорт, не можем да се развиваме. Без да направим страха си от провал наш двигател, не можем да вървим напред и да предизвикаме позитивните събития в кариерата си. Затова следващия път, когато Ви предложат възможност за работа, възможност за разговор и повече информация – приемете я. Послушайте кариерния си консултант, специалиста по подбор, който познава добре работодателя и неговите практики и планове. Скептицизмът не е добър съветник в тези случаи. Никой не е застрахован от грешки, но не можем да разберем дали грешим без да опитаме. Нека не забравяме – „Аз съм там, където съм, защото вярвам във всички възможности.“ – Упи Голдбърг.

Списание „Човешки ресурси“, 2017