Марияна Боянова...

За майките и хората.

За майките и хората.

Ловец на глави. Рекрутър. Специалист подбор на управленски кадри. На мен компаниите на пазара възлагат търсенето на най-важния си ресурс – човешкия персонал.

Най-важният си процес по-подбор, обаче, аз приключих преди почти три години. Подписах безсрочен договор, без изпитателен срок, с най-упорития, сериозен, отговорен … любим и обичан кандидат – моя съпруг. Скоро след това бяха на лице и последиците от договора – синът ни Борис.

 

До тук добре. Брак, семейство с дете. Следродилна депресия. Рев, памперси, рев, сополи, памперси, рев. Мисъл за връщане на работа. Решение за връщане на работа. Връщане на работа.

Ами сега? Чакаше ме работата, която обичах. Но у дома вече имах друг приоритет – човек на 1 година и 6 месеца, който ме очакваше, прегръщаше, дереше, но обичаше…

Майчинството ми даде смелост, че мога да се справя с всичко. Щом успяваш да издържиш без сън година и половина, значи можеш и да съчетаеш създаването на компания и възпитанието на дете, изграждането на работен екип и търсенето на бавачки, тичането по срещи и детски центрове едновременно. Така и започнах. Напуснах старата си работа, тичах с бебето по нотариуси, адвокати, брокери и счетоводители, гледаха ме на кръв, аз ги гледах на кръв, когато изобщо можех да гледам. И се случи.

Като човек, който набира персонал, не мога да скрия, че майките не са любимият контингент на българския работодател. Като човек, който е работил и в чужбина, трябва да кажа, че общоприето е на много места, младата майка след майчинство да мине на съкратен работен ден. Ако иска и цял живот. Но в позицията на майка и специалист по подбор, смело твърдя, че да вземеш майка на работа не значи само много болнични, отпуски, внезапно ранно приключване на работния ден или внезапно разболяване за следващия. Вземайки млада майка на работа, ти, работодателю, трябва да знаеш:

  1. Тя е още по-надъхана от преди – да се докаже, да се развива, да може!
  2. Тя е с още повече идеи от преди – иска да споделя, да учи и да се учи!
  3. Тя е още по-мотивирана от преди – успялата и финансово обезпечена майка е гарант за детето си!
  4. …и тя надали ще реши да повтори бремеността си скоро, освен ако не е получила внезапна амнезия и забравила първото тримесечие след раждането J

Ако мислите, че майчинството е трудно – така е. Мислех, че съм кралица на мултитаскинга преди да започна своята фирма. Това варене на каши, смяна на памперси, простиране и дундуркане е нищо, когато започнеш и да говориш нон-стоп с клиенти, а до теб ‚приоритетът‘ крещи – АКОООО, АКОООО. Върви обяснявай, че нямаш сестра.

Докато бях майчинство бях решила да уча испански. Приятелката ми беше решила да пише проекти отново през майчинството си. В момента същата заспива по светофарите и пече кекс с вилица вътре. Това не значи, обаче, че майчинството прави една жена по-глупава, отвеяна или несериозна. Майчинството е отговорност. Тя се възпитава. Аз като управител на компания, вярвам, че трябва да имам същата отговорност към служителите си. И това ми знание затвърди Борис. Жалко, че изборите минаха – с последното ми изречение ставам достойна и за политик.

Когато се прибереш вечер, никой не те пита – а днес как съумя да се видиш с двама клиенти, да направиш 3 интервюта, между тях да смениш летните гуми, че и да купиш нова коледна елха!? И това за 6 часа? Да. Лягам късно и ставам рано. Не пропускам да направя закуска за детето ми и се прибирам у дома ранния следобед. Не съм на пълен работен ден – поне не плътни 8 часа в офиса. И това е моят избор. Уча се да делегирам. Уча се да казвам не, когато трябва. Уча се да управлявам времето си ефективно. Уча се да свиквам – че никой не те пита ‚а как успяваш‘? По презумпция – майката е супергерой. Рядък музеен експонат. Емоционално интелигентен и всеотдаен, готов да се учи и развива, твърд и категоричен, когато трябва, решителен и тактичен. Това му е майката.