Марияна Боянова...

За Батман и мен.

За Батман и мен.

Борис ми е натикал термометър-играчка под мишницата и аз послушно чакам имажинерен звук от него и си цъкам из фейсбук. Постовете на стената ми варират от бабешки съвети за детско зачервено дупе, платени реклами за НЛП курсове и стигат до мотивиращите послания от Зиг Зиглар. Тук – таме някое IT оплюе рекрутърите, два скрола с мишката надолу виждам и снимка на българския прочит на известната френска салата. Разностранни интереси или просто шизофрения?

Информационният водопад, който ме залива ежедневно в социалните мрежи (а и не само мен) ме удавя всеки ден по малко. Не съм сигурна дали възпитава у мен избирателна пропускливост към информацията или оглушавам към второстепенната такава и чувам само това, което искам. Много лошо – става точно обратното на това, което трябва – рекрутърът да се научи да слуша, да чува всичко и да „чете“ между редовете му.

Аз съм от онези най-лоши рекрутъри, които от толкова подбор нямат време да правят нищо друго в професионален план. А и нямат много желание. Обаче, за съжаление, имам време да чета в социалните мрежи. Дали защото е свързано с работата ми, или защото съм трайно обвързана (да се разбира „срасната“) с телефона, винаги попадам на хейтърските постове за нашата долна професионална прослойка.

Отивам на работа. Понеделник следобед е. Цяла нощ не съм спала, страдайки (по-долу ще разберете защо). Чудя се какво по-напред да постна в LinkedIn. Днес търся „Генерален директор“ на IT компания. Контакт с „Батман“ в профилната му снимка веднага реагира: „Здравейте. Как си представяте кандидата за тази позиция?“. Обикновено аз задавам този въпрос на клиентите ни, тоест работодателите, но едва сега осъзнавам колко е труден. „Зависи от кандидата. Няма универсален профил“, се измъквам аз. Батман продължава, „Човек с 5 години опит би ли станал?“. Аз отново, „Много зависи, трябва да видя CV“. „Човек с 10 години опит би ли станал?“. Започвам да се замислям сериозно, „Би станал, разбира се, но трябва да видя CV. Изпратете ми, с радост ще Ви отговоря“. Батман, аз нямам интерес, още съм на 20, просто описвам себе си след 5 и 10 години…“. Жокерът в мен се събужда. Правя онази налудничава гримаса и осъзнавам, че този млад господин търсеше съвет в друга фейсбук група на тема „Ако един рекрутър Ви дразни, как най-добре да го прескочим“. Главната буква в местоимението в топика се дължи на „непрофесионалния“ ми дигитален език. При него я нямаше. Но пък го имаше интереса да става „Генерален директор“.

Осъзнавам, че шизофренията е повсеместна. Не е само в моя нюзфийд. Поствам тази статия с ясното съзнание, че ще се появи на стената на хора, които изобщо не ги интересува подбора или безсънните ревливи нощи, в които рекрутърите си ближат раните по отрудените ръце, пуснали ЛинкедИн съобщение на поредния грешен Батман. Поскам салза и ас. Извинявайте.

Нали си знаете, че всички прилики с действителни лица и събития са случайни…